замътвало

Речник на българския език

1. замътвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

замътвало е производна форма на замътвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. замътвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

замътвало е производна форма на замътвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. замътвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

замътвало е производна форма на замътвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. замътвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

замътвало е производна форма на замътвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).