замърморил

Речник на българския език

1. замърморил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

замърморил е производна форма на замърморя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. замърморил — мин. деят. св. прич. м. р.

замърморил е производна форма на замърморя (мин. деят. св. прич. м. р.).