замучи

Речник на българския език

1. замучи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

замучи е производна форма на замуча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. замучи — повелително наклонение, ед. ч.

замучи е производна форма на замуча (повелително наклонение, ед. ч.).