замонашил

Речник на българския език

1. замонашил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

замонашил е производна форма на замонаша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. замонашил — мин. деят. св. прич. м. р.

замонашил е производна форма на замонаша (мин. деят. св. прич. м. р.).