замлател

Речник на българския език

1. замлател — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

замлател е производна форма на замлатя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. замлател — мин. деят. несв. прич. м. р.

замлател е производна форма на замлатя (мин. деят. несв. прич. м. р.).