замитаха

Речник на българския език

1. замитаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

замитаха е производна форма на замитам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. замитаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

замитаха е производна форма на замитам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).