замислям се съм

Речник на българския език

1. замислям се съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

замислям се съм е производна форма на замислям се (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. замислям се съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

замислям се съм е производна форма на замислям се (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

3. замислям се съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

замислям се съм е производна форма на замислям се (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

4. замислям се съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

замислям се съм е производна форма на замислям се (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

5. замислям се съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

замислям се съм е производна форма на замислям се (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

6. замислям се съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

замислям се съм е производна форма на замислям се (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

7. замислям се съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

замислям се съм е производна форма на замислям се (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

8. замислям се съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

замислям се съм е производна форма на замислям се (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

9. замислям се съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

замислям се съм е производна форма на замислям се (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).