замислям се си

Речник на българския език

1. замислям се си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

замислям се си е производна форма на замислям се (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. замислям се си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

замислям се си е производна форма на замислям се (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

3. замислям се си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

замислям се си е производна форма на замислям се (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

4. замислям се си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

замислям се си е производна форма на замислям се (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

5. замислям се си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

замислям се си е производна форма на замислям се (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

6. замислям се си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

замислям се си е производна форма на замислям се (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

7. замислям се си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

замислям се си е производна форма на замислям се (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

8. замислям се си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

замислям се си е производна форма на замислям се (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

9. замислям се си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

замислям се си е производна форма на замислям се (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).