замили

Речник на българския език

1. замили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

замили е производна форма на замия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. замили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

замили е производна форма на замия (мин. деят. св. прич. мн. ч.).