замилва

Речник на българския език

1. замилва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

замилва е производна форма на замилвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. замилва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

замилва е производна форма на замилвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. замилва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

замилва е производна форма на замилвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).