замила

Речник на българския език

1. замила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

замила е производна форма на замия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. замила — мин. деят. св. прич. ж. р.

замила е производна форма на замия (мин. деят. св. прич. ж. р.).