замелите

Речник на българския език

1. замелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

замелите е производна форма на замета (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

2. замелите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

замелите е производна форма на замеля (сег. вр., 2 л., мн. ч.).