замацало

Речник на българския език

1. замацало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

замацало е производна форма на замацам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. замацало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

замацало е производна форма на замацам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. замацало — мин. деят. св. прич. ср. р.

замацало е производна форма на замацам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. замацало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

замацало е производна форма на замацам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).