залющил е

Речник на българския език

1. залющил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

залющил е е производна форма на залющя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. залющил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

залющил е е производна форма на залющя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).