залютеели

Речник на българския език

1. залютеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

залютеели е производна форма на залютея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. залютеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

залютеели е производна форма на залютея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).