залюляло

Речник на българския език

1. залюляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

залюляло е производна форма на залюлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. залюляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

залюляло е производна форма на залюлея (мин. деят. св. прич. ср. р.).