залюлявала

Речник на българския език

1. залюлявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

залюлявала е производна форма на залюлявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. залюлявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

залюлявала е производна форма на залюлявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. залюлявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

залюлявала е производна форма на залюлявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. залюлявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

залюлявала е производна форма на залюлявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).