залюлели

Речник на българския език

1. залюлели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

залюлели е производна форма на залюлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. залюлели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

залюлели е производна форма на залюлея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).