залъкатушело

Речник на българския език

1. залъкатушело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

залъкатушело е производна форма на залъкатуша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. залъкатушело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

залъкатушело е производна форма на залъкатуша (мин. деят. несв. прич. ср. р.).