залъкатушели

Речник на българския език

1. залъкатушели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

залъкатушели е производна форма на залъкатуша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. залъкатушели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

залъкатушели е производна форма на залъкатуша (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).