залъготил си

Речник на българския език

1. залъготил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

залъготил си е производна форма на залъготя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. залъготил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

залъготил си е производна форма на залъготя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).