залъготило

Речник на българския език

1. залъготило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

залъготило е производна форма на залъготя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. залъготило — мин. деят. св. прич. ср. р.

залъготило е производна форма на залъготя (мин. деят. св. прич. ср. р.).