залъготили

Речник на българския език

1. залъготили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

залъготили е производна форма на залъготя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. залъготили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

залъготили е производна форма на залъготя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).