залочило

Речник на българския език

1. залочило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

залочило е производна форма на залоча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. залочило — мин. деят. св. прич. ср. р.

залочило е производна форма на залоча (мин. деят. св. прич. ср. р.).