залостел

Речник на българския език

1. залостел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

залостел е производна форма на залостя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. залостел — мин. деят. несв. прич. м. р.

залостел е производна форма на залостя (мин. деят. несв. прич. м. р.).