залоило

Речник на българския език

1. залоило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

залоило е производна форма на залоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. залоило — мин. деят. св. прич. ср. р.

залоило е производна форма на залоя (мин. деят. св. прич. ср. р.).