заловяло

Речник на българския език

1. заловяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заловяло е производна форма на заловя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заловяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

заловяло е производна форма на заловя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).