закътало

Речник на българския език

1. закътало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

закътало е производна форма на закътам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. закътало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

закътало е производна форма на закътам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. закътало — мин. деят. св. прич. ср. р.

закътало е производна форма на закътам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. закътало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

закътало е производна форма на закътам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).