закъсало

Речник на българския език

1. закъсало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

закъсало е производна форма на закъсам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. закъсало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

закъсало е производна форма на закъсам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. закъсало — мин. деят. св. прич. ср. р.

закъсало е производна форма на закъсам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. закъсало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

закъсало е производна форма на закъсам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).