закъртил

Речник на българския език

1. закъртил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

закъртил е производна форма на закъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. закъртил — мин. деят. св. прич. м. р.

закъртил е производна форма на закъртя (мин. деят. св. прич. м. р.).