закъртело

Речник на българския език

1. закъртело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

закъртело е производна форма на закъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. закъртело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

закъртело е производна форма на закъртя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).