закърнеел

Речник на българския език

1. закърнеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

закърнеел е производна форма на закърнея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. закърнеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

закърнеел е производна форма на закърнея (мин. деят. несв. прич. м. р.).