закървил

Речник на българския език

1. закървил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

закървил е производна форма на закървя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. закървил — мин. деят. св. прич. м. р.

закървил е производна форма на закървя (мин. деят. св. прич. м. р.).