закълчил

Речник на българския език

1. закълчил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

закълчил е производна форма на закълча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. закълчил — мин. деят. св. прич. м. р.

закълчил е производна форма на закълча (мин. деят. св. прич. м. р.).