закръстил

Речник на българския език

1. закръстил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

закръстил е производна форма на закръстя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. закръстил — мин. деят. св. прич. м. р.

закръстил е производна форма на закръстя (мин. деят. св. прич. м. р.).