закръжил

Речник на българския език

1. закръжил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

закръжил е производна форма на закръжа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. закръжил — мин. деят. св. прич. м. р.

закръжил е производна форма на закръжа (мин. деят. св. прич. м. р.).

3. закръжил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

закръжил е производна форма на закръжа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. закръжил — мин. деят. св. прич. м. р.

закръжил е производна форма на закръжа (мин. деят. св. прич. м. р.).