закръглил

Речник на българския език

1. закръглил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

закръглил е производна форма на закръгля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. закръглил — мин. деят. св. прич. м. р.

закръглил е производна форма на закръгля (мин. деят. св. прич. м. р.).