закрилял

Речник на българския език

1. закрилял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

закрилял е производна форма на закрилям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. закрилял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

закрилял е производна форма на закрилям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. закрилял — мин. деят. св. прич. м. р.

закрилял е производна форма на закрилям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. закрилял — мин. деят. несв. прич. м. р.

закрилял е производна форма на закрилям (мин. деят. несв. прич. м. р.).

5. закрилял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

закрилял е производна форма на закриля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

6. закрилял — мин. деят. несв. прич. м. р.

закрилял е производна форма на закриля (мин. деят. несв. прич. м. р.).