заколите

Речник на българския език

1. заколите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

заколите е производна форма на заколя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. заколите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

заколите е производна форма на заколя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).