заколело

Речник на българския език

1. заколело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заколело е производна форма на заколя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заколело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

заколело е производна форма на заколя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

3. заколело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заколело е производна форма на заколя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. заколело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

заколело е производна форма на заколя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).