заклюма

Речник на българския език

1. заклюма — сег. вр., 3 л., ед. ч.

заклюма е производна форма на заклюмам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. заклюма — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

заклюма е производна форма на заклюмам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. заклюма — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

заклюма е производна форма на заклюмам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).