заклокочило е

Речник на българския език

1. заклокочило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заклокочило е е производна форма на заклокоча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заклокочило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заклокочило е е производна форма на заклокоча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).