заклима

Речник на българския език

1. заклима — сег. вр., 3 л., ед. ч.

заклима е производна форма на заклимам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. заклима — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

заклима е производна форма на заклимам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. заклима — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

заклима е производна форма на заклимам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).