заклател

Речник на българския език

1. заклател — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заклател е производна форма на заклатя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заклател — мин. деят. несв. прич. м. р.

заклател е производна форма на заклатя (мин. деят. несв. прич. м. р.).