закеркенечили

Речник на българския език

1. закеркенечили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

закеркенечили е производна форма на закеркенеча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. закеркенечили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

закеркенечили е производна форма на закеркенеча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).