закашлял

Речник на българския език

1. закашлял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

закашлял е производна форма на закашлям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. закашлял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

закашлял е производна форма на закашлям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. закашлял — мин. деят. св. прич. м. р.

закашлял е производна форма на закашлям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. закашлял — мин. деят. несв. прич. м. р.

закашлял е производна форма на закашлям (мин. деят. несв. прич. м. р.).