закатерил

Речник на българския език

1. закатерил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

закатерил е производна форма на закатеря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. закатерил — мин. деят. св. прич. м. р.

закатерил е производна форма на закатеря (мин. деят. св. прич. м. р.).