закарал

Речник на българския език

1. закарал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

закарал е производна форма на закарам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. закарал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

закарал е производна форма на закарам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. закарал — мин. деят. св. прич. м. р.

закарал е производна форма на закарам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. закарал — мин. деят. несв. прич. м. р.

закарал е производна форма на закарам (мин. деят. несв. прич. м. р.).