закалявал

Речник на българския език

1. закалявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

закалявал е производна форма на закалявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. закалявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

закалявал е производна форма на закалявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. закалявал — мин. деят. св. прич. м. р.

закалявал е производна форма на закалявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. закалявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

закалявал е производна форма на закалявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).