закалугерили

Речник на българския език

1. закалугерили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

закалугерили е производна форма на закалугеря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. закалугерили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

закалугерили е производна форма на закалугеря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).